За книгата: 1998 / Варлам Тихонович Шаламов е роден във Вологда. Син на свещеник. Учи в Юридическия факултет на Московския държавен университет през 1926-1929 г. За първи път е арестуван за разпространение на т. нар. Завет на Ленин през 1929 г. След като е освободен през 1932 г., той е арестуван отново през 1937 г. и прекарва 17 години в Колима. След като се завръща, през 1957 г. започва да публикува стихове в "Юность", Москва. В очите му имаше някаква разсеяна лудост от неприсъствие. Вероятно защото по това време той пише своите „Колимски разкази“ и дори на свобода продължава да остава там, в Колима. Тези истории започват да се разпространяват от ръка на ръка на пишещи машини през 1966 г. и са публикувани като отделно издание в Лондон през 1977 г. Шаламов беше принуден да се откаже от тази публикация и той написа нещо неразбираемо унизително, сякаш в знак на протест. Умира в старчески дом, без изобщо да види прозата си публикувана. (Публикувана е в СССР едва през 1987 г.) Това е великата „Коляда“, показваща блестящото умение на хората да запазят лицето на душата си в света на лагерното обезличаване. Шаламов стана Пимен от ГУЛАГ, но той изобщо не беше безразличен към доброто и написа ада отвътре, а не от снежнобяла клетка. В третия том за първи път е поетичното наследство на Шаламов представени в най-пълния том - стихотворения 1937–1981.